Никола Вапцаров

  1. Биография

    а) рождение - 1909г.

    • имена - Никола Йонков Вапцаров

    б) образование и кариера

    • учи в Морското машинно училище във Варна
    • работи във фабрика „Българска горска индустрия“ като огняр и като механик

    в) забележителности

    • арестуван е неколкократно както заради левите си убеждения, така и заради участието си в т.нар. „Соболева акция“

    г) смърт - разстреляне на 23. юли 1942 година

  2. Творчество

"История"

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? – Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии,

ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита.

Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло.

О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!...

Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно –

защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав.

И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси.

За мъката – не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете.

Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили.

  1. Композиция

    а) жанр - стихотворение

    б) стил - емоционално обръщение към историята, реализирано в 1. лице, мн.ч., чрез което лирическият говорител се идентифицира с пренебрегнатите социални маси

    в) антитеза - онагледява сблъсъка между две контрастни гледни точки към миналото

    • официалната история и на нейните „томове грамади“
    • „неизвестните хора“, маргинализирани от историята и изтласкани от разказа за миналото

  2. Теми, идеи и мотиви - миналото и паметта

    • необективността на историята, която мълчи за страданията на обикновения човек
    • историята като средство за изкривяване и подменяне на миналото
    • обречеността и непреодолимата безнадеждност на съществуването
    • мъчителната агония на еднообразното всекидневие, снизяваща човека до животинското
    • разлома между поколенията - бунтът на синовете срещу конформисткото примирение на бащите с установената социална несправедливост
    • апел към историята да преодолее своята отчужденост от обикновените, потиснати и обезправени хора